От Олимп до Тибет

Предговор

Тази книга е обяснение в любов, но не към жена, а към телевизионната рубрика „Атлас“, в която имах щастието да работя няколко десетилетия. Тя не само се превърна в моя съдба, но ми даде мечтаната възможност да опозная немалка част от нашата планета. Точно затова преди години в едно предаване се обърнах към зрителите с признанието, че съм много богат и щастлив човек, но не в материален смисъл, а с преживяното и видяното. Наистина не мога да си представя по-голямо богатство и щастие!
За съжаление, вече не е между нас професор Тянко Йорданов, доайенът на „Атлас“ и негов първи водещ. Така че тази книга ще бъде израз на моето уважение към този забележителен човек, оставил трайна диря в науката и в историята на телевизията, както и преклонение пред неговата памет. Не мога да спомена имената на всички колеги, работили за рубриката, защото те са твърде много, но в последните десетина години най-близо до мен бяха Ганчо Йотов, Николай Йотов, Ани Радева и Камен Колев – да ме простят останалите.
Една от любимите не само на мен подрубрики в „Атлас” бях нарекъл „Непознатата България“ – поредица от филми за нашата страна, които снимахме от години, защото тя е истинска съкровищница от забележителности – природни и сътворени от човека, – която ние, българите, наистина не познаваме достатъчно. Тя е симбиоза между реално и божествено, но между тях границата е размита. Ако първото улавяме със сетивата, то второто е подвластно единствено на сърцето. И това е най-хубавата мярка за нейната прелест и значимост. Някой ден, когато събера смелост, се надявам, че ще успея да систематизирам заснетото в още един ръкопис.
Най-хубавото е, че сега, когато се връщам по пътеките на отминалото, има толкова много неща, личности и места, за които си спомням с радост, удивление, а понякога с тъга и дори с гняв. Най-много заради злините, които ние, хората, причиняваме на планетата Земя, на все още недостатъчно изучения Океан. Всичко това искам да споделя с теб, уважаеми читателю – ти, който ми оказваш честта да разгърнеш страниците на тази книга.
Струва ми се, че заснетите от мен филми доближават цифрата 500, но не съм сигурен, защото не съм ги броил – вероятно от суеверие. Бях намислил да купя и няколко големи географски карти на света и на тях да нанеса маршрутите и посоките на моите пътувания, но си признавам, че се боя, понеже ако го направя, ще спра да пътувам. Може да ви звучи смешно, но това е истината. Всекиму са позволени някои малки и невинни странности.
Причина да се захвана пак с трудната, макар и увлекателна задача да напиша нова книга, е убеждението, че телевизионните и радио предавания имат мимолетен живот: излитат в ефира, най-често еднократно и времето бързо затрупва спомена за тях, докато написаното остава да живее много по-дълго. И се изкуших отново, без да имам представа колко дълголетни ще са написаните от мен редове.
Смелост и вдъхновение ми даде отново „Атлас“. Онова, което ще прочетете в следващите страници, дължа именно на него.
Но стига толкова. Нека поемем по някои от моите пътища. Първо към нашите по-близки съседи, а после към по-далечни места, за които досега не съм писал.