Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи

Колко силно го искаш?

Най-великите спортни постижения се случват в съзнанието, не в тялото

Автор: Мат Фицджералд
Код на продукта:219
Наличност:В наличност
Превод: © Деница Попова
Редактор: Кристина Димитрова
Корица: Мека
Размери: 210x145
Националност: Американска
ISBN: 978-619-7300-31-4
Коректор: Мариана Пиронкова
Цена: 19,00лв.
Кол-во:

Резюме

Колко силно го искаш?

Ако способността за издръжливост е ограничена от някаква подсъзнателна и интелигентна защитна система в мозъка, какво могат да направят атлетите, за да увеличат издръжливостта си?

 

Най-великите спортни постижения се случват в съзнанието, не в тялото. Елитните атлети знаят това от десетилетия, а вече и науката предлага обяснение на този феномен. В „Колко силно го искаш?“ спортният журналист Мат Фицджералд изследва способността за издръжливост при спортистите и разкрива техники и стратегии за увеличаване на психическата устойчивост като основно средство за успех.

Авторът е събрал впечатляваща колекция мотивиращи истории от света на бягането, колоезденето, триатлона и гребането, които доказват последните научни открития: добрата психологическа форма ни позволява да се доближим до истинския предел на възможностите си, като ни дава предимство пред физически по-силни съперници. Всяка глава изследва моментите, в които у елитните спортисти настъпва психологическа трансформация, определяща изхода на дадено състезание. Резултатът е забележителен – революционна книга, която се чете като увлекателна спортна биография, но същевременно дава идеи как човек би могъл да подобри издръжливостта си, превръщайки се в свой личен „спортен психолог“.

Тези безценни уроци ще ви помогнат да отхвърлите ограниченията на психиката и да извлечете максимума от предизвикателствата в спорта и живота.

Мат Фицджералд ни показва, че ключът към постигането и на най-амбициозните ни цели е у нас самите, а негов пазач е собственото ни съзнание. Авторът ни повежда на вълнуващо пътешествие в света на човешкия потенциал, след което отговорът на въпроса „Колко силно го искаш?“ никога няма да бъде същият.

Отзиви (3)

Автор

"Аз се интересувам от психологичните измерения на спорта за издръжливост, откакто бях в първото си състезание на голямо разстояние, когато бях на 11 години. Тогава научих нещо много важно: Въпреки че имах крака и дробове, с които съм способен да победя, точно моето съзнание - и по-точно способността да издържа новите чувства и готовността си да понеса известни страдания в името на победата - ми помогна да победя. Разбрах, че с основното предизвикателство в състезанието на дълга дистанция се сблъсква съзнанието. Като алер и треньор смятам, че добрата психологическа форма е точно толкова важна за представянето, колкото и физическото "- казва Мат.

 

Мат Фицджералд е на 46 години и работи като хранителен консултант и треньор. Освен това е активен бегач и световноизвестен автор на едни от най-големите бестселъри за здраве и мотивация. Освен изследовател на физиката и психиката на спортистите Мат е автор на различни спортни издания, а неговите онлайн тренировъчни планове се ползват от хиляди атлети. Сертифициран експерт от Международното дружество по спортна храна, той консултира компании за спортни храни. Автор е на методологията Диета за качествен рейтинг (DQS). През 2017 той тренира с елитни бегачи и завършва маратона в Чикаго за 2 ч. и 39 мин., като финишира сред първите в своята възрастова група.

Откъси

Състезанието е като ходене по жарава

 

На една пресконференция, проведена в деня преди Чикагския маратон през 2010 г., завръщащият се шампион Сами Уанджиру признава, че е готов само на 75 процента за състезанието. Той не блъфира. Три седмици по-рано Сами прихваща стомашен вирус, заради който пропуска няколко решаващи дни тренировки. Докато е на легло, смята да се оттегли от Чикаго и вместо това да участва в Маратона на Ню Йорк Сити следващия месец.

Ако грипът е единственото му съображение, Сам няма да се замисли за такава драстична стъпка. Но 2010 г. като цяло е тежка за 23-годишния герой от Кения. Докато тренира за Лондонския маратон през април, където трябва да защити титлата си, Сами пада и травмира дясното си коляно. Въпреки това той стартира в маратона, но травмата се задълбочава и той е принуден да отпадне на 16 км от финиша. Етиопецът Цегайе Кебед продължава напред и печели надпреварата.

Ако Сами има съперник, то това е именно Кебеде. Той завършва втори след Сами в Лондонския маратон през предходната година, а на олимпийския маратон през 2008 г. в Пекин взима бронз, докато Сами грабва златото. Кебед е в стартовия списък на маратона на Чикаго през 2010 г. и може би само заради това Сами предпочита да не се оттегли, въпреки лошата си форма. Двамата мъже заемат първо и второ място във веригата маратони World Marathon Majors - серии, провеждащи се в рамките на две години, в които се присъжда награда от половин милион долара (еквивалентна на 26,5 милиона долара в Кения) на бегача, натрупал най-много точки от участие в състезанията. Надпреварата за 2009 г. - 2010 г. ще приключи в Ню Йорк. Никой от другите претенденти за награда обаче няма да се състезава там, така че тя ще бъде "в кърпа вързана" за финиширалия първи в Чикаго - Сами или Кебеде.

След отпадането си в Лондон Сами отлита с треньора си Федерико Роса за Италия, където подлага увредената си става на интензивно лечение. През юни стартира в един полумаратон в Сицилия, но коляното пак се обажда и Сами отново се отказва. Следващото състезание в календара му е септемврийският Маратон в Берлин. Той се оттегля от него и насочва поглед към Чикаго. Дори и при четири допълнителни седмици подготовка няма време за още спънки.

Но ето че такива се появяват. Веднага щом коляното на Сами най-сетне оздравява, следват проблеми с долната част на гръбнака му. Въпреки болката той тренира, доколкото е способен, и тъкмо започва да си възвръща формата, когато го поразява и стомашният вирус.

След като се възстановява, Сами осъзнава, че все още иска да се състезава, въпреки недостатъчната си подготовка, пък било то и само за да попречи на Кебеде да му отмъкне онези половин милион долара. Роса неохотно подкрепя решението му, но настоява Сами да се състезава предпазливо и да бяга зад лидерите, като се постарае да забави надпреварата и да си запази за късна атака каквито сили са му останали.

На Сами не му е в природата да прилага тактика на предпазливост в надпревара. Състезателният му стил може да се опише най-точно като яростно агресивен. На Олимпиадата той започва изненадваща атака от самия старт. Олимпийските маратони по принцип са изключително тактически и бавни дори когато не започват при 29-градусова лятна жега в Пекин. Сами пробягва първата миля бясно, за време 4:41 – темпо, поставящо световен рекорд. Само 19 бегачи успява да останат с него дори и на тази дистанция. След 10-ия километър водещата група оредява до десетима бегачи. Сами не отпуска темпото. Един по един преследвачите му отпадат. Той пробягва последните няколко километра съвсем сам и прекосява финиша с време 2:06:39, с което подобрява олимпийския рекорд с почти 3 минути. Някои наблюдатели го наричат най-великото маратонско постижение на всички времена. Сами е на 21 години.

10 октомври 2010 г. в Чикаго не е горещ ден, но все пак е топло. В 7:30 ч. сутринта, когато състезанието започва, температурата вече минава 19 градуса по Целзий. Сами послушно се скатава в дъното на водещата група. Шадрак Косгей, един от двамата наети пейсмейкъри, води група от 12 души, до един африканци, които изминават първите 5 километра за време 15:03 –донякъде бавничко темпо. Кебеде, облечен в лилаво и черно, кръжи близо до Сами.

От ВИП автомобил, движещ се пред състезателите, Федерико Роса ясно вижда, че Сами не го свърта. Олимпийският шампион, с отличителните си редки предни зъби, лесно се забелязва в групата – с детинския си, подскачащ разкрач, с отпуснати ръце, изнесени малко встрани от тялото, с разперени пръсти и с длани, цепещи въздуха на нивото на ханша. Той току доближава челните бегачи малко повечко, после се опомня и смутено изостава обратно назад.

„Не го прави!”, мисли си Роса.

Но каква полза? На 14 километра след началото на надпреварата Сами се изстрелва напред. Подминава пейсмейкърите и вдига темпото от 4:50 за миля (3 минути за километър) на по-малко от 4:40 (2:54 минути за километър). Всички бегачи около него, без един, откликват на ускорението с относителна лекота. Все още са в сравнително ранен етап от състезанието. Само Робърт Черуйот, действащият шампион от Бостънския маратон, е притиснат. Той успява да се задържи в задната част на групата за кратко, преди да изостане.

Сами, въпреки че лично той е подстракател на ускорението, не се чувства много по-добре от човека, когото току-що е принесъл в жертва. Внезапно изпитва страх, щом осъзнава, че в този ден крака му не са на нивото на инстинктите му. Младият кениец отстъпва леко и отново връчва юздите на пейсмейкърите. Темпото се забавя и Черуйот се добира обратно до групата.

Кебеде, може би отгатнал слабостта на съперника си, сега се придвижва напред. Той не атакува веднага, но опонентите му знаят, че е само въпрос на време да го стори. Първата сериозна атака идва след 29-ия километър. Черуйот отново изостава - този път окончателно. И тогава започва истинската касапница.

Подобни Заглавия
Родени да тичат
  „Родени да тичат” е приключенски епос, изпълнен с невероятни герои, смайващи атлетически постижения и ...
Цена: 16,00лв.
"Възходът на свръхчовека"
ДОБРЕ ДОШЛИ В БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ! Представете си състояние, в което всяко движение е отмерено ...
Цена: 17,00лв.
Постигни невъзможното
. Треньорът от „Родени да тичат“ Ерик Ортън разкрива как да извлечем най-доброто от бягането Естественот...
Цена: 19,00лв.
Днес всички ще умрем по малко
  Отзив от Иво Иванов: Тази книга е космически кораб. Тези страници са безценно гориво в голямата безд...
Цена: 20,00лв.
Издателство Вакон © 2022 - Изработен от iSenseLabs